За града
Град Белоградчик се намира в Северозападна България. Той е живописно разположен в западната част на Стара Планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец на 545 км. надморска височина. Белоградчик отстои от град София на около 170км., град Видин-55км, град Монтана-70км.
Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред най-атрактивните национални туристически обекти на България. Природните особености и богатото историческо наследство определят града като една от най-интересните и желани туристически атракции.
Бресово, Белград, Белградин – така е назоваван в миналото днешният Белоградчик.
За първите столетия от възникването на Белоградчик липсват писмени сведения, по откритите фрагменти от керамика, земеделски сечива, оръжие, основи на Римска баня, множество монети, позволяват то да бъде отнесено към III - IV век на новата ера, но най-значително доказателство е съществуващата и до днес римска част от Белоградчишката крепост.
Силен тласък в своето развитие градът получава с обособяването на Видинското царство на Иван Срацимир през 60-те и 70-те години на ХIV век. Градът се оформя като важен военно-административен и занаятчийски център.
Падането на Видинското царство през 1396 год. под Османско иго се отразява неблагоприятно върху развитието на града. По време на османското робство района се характеризира с твърде специфичен обществено-икономически облик, който обуславя най-ярко отцепничество на Балканите през ХVIII век и най-многочислени въстания през ХIХ век. От 1830 до 1851год., тук избухват 9 въстания. Връх на тази борба е въстанието от 1850 година, в което са участвали около 10 000 души. Въстанието търпи поражение и българите дават 2 500 жертви, наред с организаторите на въстанието. Краят на робството настъпил на 25 февруари 1878 година.
Интересен е и произходът на името на град Белоградчик. В първите турски документи от начелото на робството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно за да го отличат от сръбския град Белград го наричат Белградин(малък Белград). Наставката “чик” на сегашното име Белоградчик е от турски произход.
Днес Белоградчик е център на община с около 5 800 души население.